Цитатът:

 „Ройтерс нарече българската образователна система „остаряла, непродуктивна и неспособна да подготви квалифицирана работна ръка”. „Дойче веле” констатира „катострофален срив на образователната система във всичките и степени”. Изследване на PISA откри, че „41% от учениците са под критичния праг на грамотност”. Същото изследване оповести, че резултатите на нашите ученици по четене, математика и природни науки са сред най-лошите в Европа (само Албания се подрежда след България). Класация на webometrics праща най-престижния български университет, Софийския, на 777 място в света. Останалите са под позиция 1000.

Тези факти трябва да отрезвят дори и най-големите оптимисти за състоянието, развитието и близкото бъдеще на българското образование. Българският образователен продукт не отговаря на съвременните изисквания и не може да се конкурира с бързо прогресиращите образователни модели на развитите страни.

Как се стигна до тази тъжна реалност?“

е от тревожна публикация на един учител от Ловеч.

 http://eratosten.wordpress.com/2011/02/03/ботев-мани-ги-тия-те-даже-не-играят-в-б-г/

Учителят продължава:

Как се стигна до тази тъжна реалност?

Най-вече с отказ от истински реформи. Българското образование загуби много в годините на прехода. Почти десетилетие тази социално важна дейност бе извън обсега на обществените и политически интереси. Развиваше се по инерция със занижен контрол и държавни изисквания. Политиката на анонсирани реформи започна едва след 2000-та година. Създаде големи обществени очаквания, но направи страхливо малки стъпки. В какво се изрази реформата? Например в написване на нови учебници по стария кабинетен принцип, без мнението и участието на учителите . България създаде по-скъпи, по-красиви, но неефективни учебници - изобилстващи от научни факти, с минимални възможности за развитие на социални или практически умения. Друга реформаторска стъпка бе въвеждането на общо и задължително външно оценяване за степен – четвърти, седми, дванадесети клас. Изпитите след основно и средно образование постепенно се наложиха като вход за профилираните или висшите училища. Тези изпити , обаче, не покриха очакванията. Вместо да отсеят знаещите и можещите, те се превърнаха в своеобразно състезание за себедоказване между училища и Инспекторати по образованието. Допусна се опорочаване на организацията , особено в училищата с по-слаби ученици, където се толерира преписване, подсказване и всякакви форми на манипулиране на резултатите. В битката за оредяващите ученици опитите за лъскане на имиджа са разбираеми. Още повече, когато не се санкционират от органите, контролиращи образованието (споменатите инспекторати). Прибавете неописуемо девалвиралите скали за оценяване, позволяващи на зрелостник да вземе тройка с 23 точки, а отличен резултат с едва 77%. Както и натискът, окзван върху оценяващите зрелостните работи, за да се минимизират слабите резултати. Смея да твърдя, че занижените критерии и пропуканата организация скриха, чрез външното оценяване, тоталния срив на българското образование.

Съдържанието на посочените външни оценявания са най-силното доказателство за отказа от реформи. Българските матури, зрелостни или малки (след 7-ми клак) проверяват зазубрени факти и елементарни умения. Всъщност, друго не може и да бъде, след като българското образование продължава да пълни главите на децата с никому ненужни понятия, наименования и числа, вместо да развива комуникативни умения, социална отговорност, аналитичено мислене, способност за адекватни реакции в конкретни житейски ситуации. Така напускайки училище българските зрелостници се чувстват безпомощни да взимат самостоятелни решения, да отстояват позиции, да работят екипно, да изследват и откриват. Все практически умения, култивирани в училищата на водещите европейски държави и развития свят. Скучни факти и учебници, отегчителни образователни методи и безинтересни учебни часове. Чудно ли е, че децата не са концентрирани по време на занятията и нямат мотивация да учат?

Надали мога да се разгранича от написаното, което си позволих да прехвърля тук.

Решенията са публикувани засега тук.

Моето кратичко мнение е тук.

Уважаеми колеги,

Временно е възобновена възможността за нови регистрации във връзка с курсовете по английски език и други планирани онлайн обучения.

На този етап няма възможност за нови регистрации за безплатен интернет.

Екип на Дирекция ИКТ

----

По повод публикуваната новина в сайта учители-новатори , във връзка с пространното писмо на г-н Орлин Кузов, получено от всеки преподавател, който вече е ползвал безплатен домашен интернет за учители, а най-вече заради необходимостта да бъде възможно включването и на останалата част от учителите, реших да поместя това съобщение.

Адресът e http://internet.mon.bg/teachers/ в самия прозорец за вход към мястото с интерактивните уроци, материалите за обучение и формата за нова регистрация, ако сте нов неползвал безплатен домашен интернет учител.

Ако имате регистрация - надникнете, за да имате представа.

Ако някой ме убеди, че е възможно да участват 20 000 души в съботните уроци във виртуалната стая, ще повярвам, че очакването да се сертифицират реално с езикови умения поне 10 000 от тези 20 000 участници не е илюзия.

А какво предстои при реалното безучастие на масовия учител? Дано да съм по-черногледа от истинските факти.

Само че с розови представи за близката действителност, не съм ли още повече за окайване и присмех?

 Мислех, че е важно да се пести времето за безмислени разисквания по установени правила и определения.

Пак съм сгрешила.

Учителка, пък бърка!

Как може!?

Е, може, може - черногледите оптимисти винаги имат варианти, че може още по-зле!

Ето го и примерът. Съжалявам, че нямам време и сили да го пренеса като част от блога ми в портала учители-новатори.

 Какво не научаваме като учители?

- Как да наливаме с фунията, с ведрото небходимите знания.

България има своя всепризнат принос за откритие в тази посока.

Статията на професор Георги Лозанов си я прочитам периодично вече цяла година.

Това, разбира се, не означава, че четенето е успешно.

В последния ден на януари ще си позволя да поместя поне седемте правила, така както ги е формулирал авторът на метода:

1. Любов.
2. Свобода.
3. Увереността на учителя, че нещо необикновено се случва.
4. Многократно увеличен учебен материал.
5. Цяло - Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото.
6. Златната Пропорция.
7. Използване на Класическото Изкуство и Естетиката.

 Дали има учители, които интуитивно са достигнали до правилата и ги спазват, доколкото е възможно в часовете си? И не само?

Лично за мене желанието да се случи нещо необикновено всеки ден е толкова голямо, че дори и огромните загуби на време, сили и прозрение ми изглеждат заслужени, щом се съпровождат от уверен учител и взаимна добронамереност.
Благодаря на всички, които ми помагат да поумнявам по мъничко - заедно с тях, заедно с личните ни драми и различия!

 Основен проблем в българското училище е нарушаването на хармоничното и ефективно използване на времето от учениците съобразно техните желания и интереси. Системата не поощрява диференцираната работа в часовете, защото се гонят ДОИ от задължителното първо равнище. Когато се сформират групите по ЗИП и СИП, водещ критерий не е изборът на учениците с повече способности, а формално заложените минимум бройки за група и годишният хорариум на учителите. Такива групи се овладяват трудно, учениците излишно се травмират поради липсваща и подходяща среда за творческа работа. Няма подкрепа от бавните или от по-малко дисциплинираните ученици, които традиционно не се интересуват от второто равнище на знания, умения и навици по предмета, а фигурират формално в часовете. Възлов момент в самоопределянето на личните интереси и професионалното ориентиране е заниманието извън училище с компютъра, но не само за развлечение, а за изпълнение на по-малки и по-големи проекти. В малкия град болшинството ученици не се чувстват в подходящата паралелка, но нямат избор. Затова подобряването на нагласата им за допълнителна извънкласна работа е важно и за осмисляне на тяхното свободно време, и за постиженията им на състезанията, и за атестацията на училището с изявите на неговите даровити деца.

Училището е призвано да развива способностите на всички деца. За осъществяване на ефективен процес на обучение е необходимо да се вземат под внимание особеностите на обучаемия. Според сега действащите правила в един училищен клас са събрани деца от една и съща възраст, на които се предлага учебен материал, съобразен със средното развитие на способностите им. Да се съобразят изцяло особеностите на мисленето на всеки ученик, свойствата на неговата памет, на отделните сетива (слух, зрение), а също характера и волята му, не е възможно за учебния час. Даже у учениците от една и съща възраст посочените особености са твърде различни. Затова един и същ учебен материал от едни ученици се усвоява по-бързо, а от други по-бавно. Това обуславя необходимостта от индивидуален подход в обучението.

Практическото осъществяване на индивидуалния подход при традиционната организация на учебния процес е затруднено сериозно. Работата по информационни технологии (ИТ) се организира сложно. Затрудненията да се взема предвид индивидуалната скорост на усвояване на учебния материал от всяко дете и по останалите предмети не са малко,. Неизбежна е ориентировката по така наречения „среден” ученик. Учениците, които работят по-бавно, които се намират под ситуационното средно равнище, стават не успяващи ученици. От друга страна децата, които са над нивото на „средния“ ученик, започват да скучаят по време на часовете и загубват интерес към учебния предмет.[използван източник] Основното проти­во­речие е, че най-често полагаме грижи и внимание за изоставащите деца, но онова, което правим за децата, които могат да усвоят повече знания, е твърде малко. „Често те са пречка за учителя, тъй като бързо усвояват пре­по­давания материал и след това просто скучаят и смущават реда в клас“ [цитатът е от същия използван източник]. Очевидната необходимост да отделяме нужното внимание и на надарените деца, на децата с изявени интереси по съответните учебни дисциплини все още не е задоволена от общоприета практика.

Часовете за свободно избираема подготовка са силно редуцирани и възможностите на училищата, понякога в координация с общинската управа и училищните настоятелства, продължават да са малки.

Във време, когато все още няма утвърдени традиции в областта на мето­диката на преподаване на информационните технологии и как да се използват знанията на учениците в работата по другите учебни предмети, ролята на учителя става все по-сложна, но едновременно с това още по-важна и по-интересна. От учителя се очаква да бъде организатор, ръково­дител, съветник и най-вече партньор на учениците при решаване на по-сложни проблеми. „С други думи, добре ще е да съчетава откривателския дух на Колумб с разностранността на Леонардо да Винчи и човеколюбието на Прометей. “ [Сендова, Е. и колектив Напред в компютърния свят, С., 2002 - 175]

Добрият учител трябва да работи в непосредствена близост с учениците си, да е техен съветник и да им помага при разработването на интересни проекти.

Според съвременните образователни тенденции учениците не само трябва да придобиват технически умения, а и да изграждат култура на граждани на информационното общество. Този тип култура е залог за успешно използване на информационните технологии като средство за изразяване на идеи. Важно е учениците да се научат да създават, да конструират различни неща, които да споделят със съучениците си и своите приятели.

Учебният процес трябва да е максимално приближен по своята форма до самата природа на творчеството, което се явява и проява на обучението и възпитанието на деца с изявени интереси в областта на информационните технологии и информатиката. В процеса на работата е необходимо да се създават условия за реализация на творческия потенциал на учениците. „Да се насърчават да експериментират, да формулират и проверяват хипотези и да се учат от грешките си.“ [Сендова, Е. и колектив Напред в компютърния свят, С., 2002]

Това изисква гъвкавост при ръководството на дейността на учащите се. Указанията, които учителят дава, трябва са точни, изчерпа­тел­ни, но и да дават възможност за проява на виждането на ученика по съответният проблем, задачата да бъде изпълнена според емоционалната нагласа, знанията и интересите на учащия се. Учителят се среща с любо­пит­ство, с готовност да се приеме интелектуалното предизвикателство, с изследователски дух. Въпросите, които възникват, често изискват да се провери непосредствено дадено действие. Учителят не само не е по-добър експериментатор от ученика, понякога той не е и теоретически подготвен колкото учениците си в дадена област. Когато пък е запознат с проблема, не бива да води своите любознателни ученици към предварително избра­но решение. Изкушението да покаже знанията си не е най-добрият път за стимулиране на откривателски дух и кри­тич­ност на мисленето. Ако ученикът изпитва затруднения при работата вър­ху конкретен проблем от избран материал, помощта на преподавателя тряб­ва да е съчетана и с изчерпателно обяснение за характера на допусна­тите грешки. Ако това обаче се окаже недостатъчно, учащият прави отново планиране на дей­ност­та по разрешаване на проблема. Когато премине този етап, много ве­ро­ятно е той сам да достигне до причините за първоначалния си неуспех.

Следващото „превключване“ от планиране към разрешаване на проблема обикновено потвърждава това.

Активното участие на учениците в процеса на изработването на личен проект, допринася за развиването на техните творчески способ­ности и уменията им самостоятелно да овладяват програмни продукти съобразно целите, заложени в подготовката за дадено състезание. Методът на проектите предполага използването на интегрирани знания и умения из различни области на информационните технологии, на изуча­ваните учебни предмети.

Ако подрастващите умеят правилно, логически вярно да мислят, то те ще са способни да се развиват и усъвършенстват непрекъснато в реал­ния живот. Индивидуалните и групови проекти могат да включват най-различни умения – технически, социални, изследователски, писател­ски, художествени, естетически, музикални, програмистки, дизайнерски, комуникативни. Планирането на дейностите по изпълнението на поставе­ни­те задачи и работата в екип е предпоставка за постигане на добри резултати. Работещите в един екип се допълват, разбират силните и сла­би­те си страни и умело ги използват в работата си. Всеки нов проблем се приема като предизвикателство към тях.

Учениците работят добре, ако над тях не тегне заплахата да бъдат критикувани за грешки. Понякога грешките се оказват по-ценни от едно единствено вярно решение, защото дават храна за размисъл и идеи за още по-интересни задачи. Важно е учениците да разберат, че няма просто вер­ни и грешни подходи. Един софтуерен продукт винаги може да се развива и усъвършенства. Това, което е постигнато с даден проект никога не е окончателно. Особена сила има този извод, когато се коментират вече защи­тени проекти на състезания.

В [Манев, К. и колектив Информационни технологии задължителна подготовка 6 клас Книга за учителя, С., 2007] като препоръка и за редовните часове по ИТ e подчертано: „... не трябва да се разучава една или друга версия на определен програмен продукт, нито да се абсолютизира познаването на една версия, защото всяка версия е ВРЕМЕННА. Учениците трябва да се обучават да разпознавата типа на задачите, с които се срещат, да знаят възможностите на компютърните програми да им помагат за решаване на задача от определен вид и да могат да се ориентират във всеки, дори и непознат за тях, програмен продукт, като открият как са реализирани основните функции, които той притежава“.

Учителят също не трябва да се страхува от грешки. Понякога дори е препоръчително умишлено да се правят грешки в даден модул или част от програма, за да видят учениците как може да се излезе от подобна ситуация. Много по-важно от количеството решени задачи е да се комен­тират различни пътища за решаване на дадена задача.

Умелото ръководство на учителя помага на учениците да развият уменията си да сравняват, анализират, обобщават и да търсят най-добрата стратегия. Творческият подход на учителя е решаващ в тези случаи. Най-трудно еда прецени кога да протегне ръка – от една страна, не бива да се лишават учениците от удоволствието да се справят сами, от друга – не бива да се позволява да загубят вяра в себе си. Този проблем не стои само пред учителите по информатика и информационни технологии. Именно затова се очаква всеки педагог да притежава перфектно чувство за мярка спрямо изискванията към учениците си.

Когато подготовката се води в извънкласните форми, за изява на национално ниво, спирач­ки­те не са желателни. Къде би се класирал даден участник, не е мало­важ­но за по-нататъшното развитие на мотивите за извънкласните му занима­ния, финансирането на дейността му и общото реноме на училището?

Новият тип взаимоотношения между ученици от различни въз­расти извън часовете, от една страна, и между учители и ученици, от друга, стимулира създаването на истинска творческа атмосфера за работа.

Смущенията на учителя, че знае по-малко от учениците си, се пре­одо­ляват с непрекъснато самоусъвършенстване, безсънни нощи и пос­то­ян­ни усилия да е съпричастен с развитието на даден проект на свой възпитаник.

Комерсиализацията на много от проектите, които се разработват по аналогични теми и насоки в бизнес-средите, съвпаденията на идеите и решенията, общоизвестните факти, че в интернет се намира всичко, че понякога техниката „копиране и вмъкване“ е най-бързият начин да се напише програмен код, правят нагласата за труд и учене доста специфична. Подготовката на ученици с изявен интерес по ИТ не е само учебен процес. Тя се превръща в морално-етичен въпрос, когато се целят високите постижения и добрите резултати на състезанията.

 На всички, които са постигнали картинка като моята - честито!

Повече информация може и да намерите извън новаторския блог.

Пропуснах и двете обучения от електронното училище заради прекрасната свързаност преди да се случи показаното по-горе.

Такива ми ти работи, како Сийке...

Вихърът на задачите и отклоненията от нормалното занимание с работата в училище, по проекта и по страничните явления станаха толкова многообразни, че не стигнахме до официални снимки и документиране на посещението.

Засега - това са някои от архивираните моменти.

Когато мистър СОУ се събуди от полагаемата почивка след гостоприемните денонощия и скръбта от сбогуването, ще има още.

Началото, както винаги, е в София.

За нашите деца и София е екзотично място, но това е друга тема. :)

Следват занимания по иконопис:

Трявна е жива работилница за изобразително изкуство, не само резбарство.

Арбанаси е една от туристическите атракции наблизо:

Ще останат спомени за поколенията.

Заключителното представяне - Португалската вечер в учителската стая в петък:

Всички пяха, играха и се веселиха.

После плакаха и от дъжда не им личеше много като се изпращаха.

И дали е било малко скромно, малко объркано, но и малко тържествено, все пак - мисията "Да покажем българското" - все още е възможна!

За четвърти път - среща на връстници с връстници. Този път - от Португалия. В Трявна паралелно с познатите ни светове живеем в още един - този на емоционалните и духовни връзки с ученици от Санто Тирсо. Напролет 20 български деца ще бъдат приети в семействата на сегашните ни гости.

Ето сайтовете на партньорите от проекта:

http://comenius0810.wordpress.com/

http://orfeevimelodii.freehostia.com/

Не само полските, турските и английските приятели вече знаят и по няколко български думи.

В тези две далечни европейски градчета ще останат незабравими спомени от едно забавно начинание. Утре нашите деца ще работят в общото европейско семейство за Мира, бъдещето и щастието на своите деца.

Очаквам в най-скоро време Мистър СОУ да се прояви с документални кадри от събитията през последната седмица.

Точно преди месец приключи срокът за изпращане на кандидатури за участие в един шоу-музикален конкурс.

Рекламата, която се въртеше цяло лято по телевизиите, понякога направо ме подлудяваше:

"Искате ли да усетите вкуса на славата?"

"Искате ли да станете известен?"

Колкото и да сме свикнали с всякакви послания, въпроси, автоотговори и все по-шокиращите изводи след тях, има моменти, когато нещо прелива чашатана търпението ни.

В моя случай това се оказва рекламата за участници в поп-фолк конкурс.

Да, можеше да минава и на фонов режим, почти винаги се изолирам от агресивните внушения за направа на избор.

Да, ама... когато човек е убеден в някои свои заложби, когато целият му живот е доказвал колко не е за някои занимания - например пеене, дали би се измъкнал лесно от натрапчивите сладки предложения? - Че никой не търси можещи, кадърни, с музикален слух и усет, с чувство за ритъм кандидати.

Търсят ги за шоу, забавляват се добре с такива, които нямат минималните, характерни за нашите ширини възможности да се усетят даже...

Дали това означава нарушения на слуха, а оттам - и на гласа, не е ясно. Ако обяснението за все по-масовото представяне на хора с отклонения в музикално отношение е резултат от политиката на медиите: хляб и зрелища, още по-жалко за всечовешките ценности: хармония, красота, естетическите идеали на нашите ученици няма как да доловят разликите между показността и съвършенството. Защото все по-съвършено се превръщаме именно в загнили упадъчни консуматори - именно за да останем доволни зрители след ежедневието ни в професии, които обслужват други консуматори. Да си останеш скромен сервитьор, мияч в кухня или работник в автосервиз - това е по-добре за напредналите в икономическо отношение нации. Те ще ни обират мозъците, а ние ще си им слугуваме. Много пъти се дискутира чалга съзнанието. Но го създават точно привидно лесните внушения - там, на сцената, може да е всеки.

Да, може.

Оставях да напиша "после" едно гневно и страстно писмо до организаторите на кастинга.

Да, всеки има право да участва. И да го подиграват пред цял свят после. И аз съм от тях, како Сийке! - Не мога да пея, ама нали искам да усетя вкуса на славата? (е,аз не искам, но колцина от тези, дето не усещат дори ритъма като мене, не са си казали - че защо не и аз да опитам?) Толкова ли няма около тях по-досетливи хора да ги спрат? Ама защо да ги спират!!! В рекламните послания няма препоръка да участвате ако сте с талант. Ако искате да се почувствате известни - заповядайте!!!

Ех, не е луд, който се хваща на хорото, не е! Поканени сме всички. Така ли се приема девизът "Единство в многообразието"?!

Ако имате проблеми с изтегляне на прикачени файлове, влезте отново и изберете "Запомни ме на този компютър".

Всичко, което мога да извърша точно след този съвет при използване на пощата от @teacher.bg, е да си обещая, че няма да се впечатлявам.

Изгоних ученик от час. Трябва ли по новите правила да продължавам да очаквам някаква процедура за последиците? - Риторичен въпрос.

Обещавам, че няма да се впечатлявам.

Бурните страсти и спокойните уверени надежди за хармония са в недалечното бъдеще. Не по-рано от Коледа. Тогава ще е то.

Само да доживеем.

Повече - където му е мястото.

Ако свързаността се запази поне на този си хал и занапред.

В понеделник и вторник имах посещения от специалисти.

На никого от тях не му навикват да бърза, защото някъде си умни, компетентни и грамотни шефове са в очакване да се случи поредната издънка.

И да, сроковете за изпращане на последната версия с базата от данни, последните сканирани дипломи, уточненията и липсващата SP3 на офис2003 са другите междинно дребнички нещица, които ще бодат традиционните занимания в училището. Преподаването, ученето, поддържането на техническата изправност, ще са на заден план, във фонов режим, така да се каже.

Така трябвало...

НеБе!!!

Он-лайн състезанието, съпътстващо Пловдивската Международна олимпиада по информатика излъчи резултатите от първия ден.

От 272 регистрирани участници за 24-часовото отворено състезание единствено Tiancheng Lou от Китай се  епроявил като "изрод", казано на ученически жаргон.

400 точки! От 400 възможни. Следва го Yury Pisarchyk от Минск, Белорусия с жалките 319 точици...

В навалицата от регистрирани, но без нито една точка от решения или съвсем без да са пращали решения са точно 156 от участниците, класирани от 117-то до 272-ро място.

Оказах се отново в болшинството на онези, за които системата, все пак, е отделила време и ресурси да си тестват умнотиите.

Всъщност, ако се търси популяризация на програмирането и информатичната наука в училищната възраст, според мене, ни трябва и още малко реклама.

Не когато сме първи, дай, Боже, и това да става още по-често, но когато се готвим и работим за успеха.

На олимпийските игри в Китай постигнахме един златен медал. Някой се беше погрижил Руми Нейкова да ни се усмихва от плакати и билбордове на една банка, ако не греша. Това ли е всичко? Победното вдигане на ръка след успеха?

Но трудът и положените усилия не се измерват с вдигането на флага и изслушването на химна.

Някъде някой много години преди да се стигне до церемониите по откриването и награждаването си е поставял цели - една след друга, по-малки, по-големи  и по-смели. Някой е търсел знанието, умението, плащал е с цената на лишения и натоварвания - физически, психически, емоционални...

Как лесно се забравя вторият!

А последните - те сякаш не съществуват!

Къде сме ние, съзерцателите и одумвачите, когато онези - целеустремените, тихичко си вършат ежедневната работа?

Много се надявах да стане по-мотивираща дисциплина информатиката през годините докато България се готвеше за второто си домакинство в това невероятно престижно и невероятно нечовешко състезание. Може би и малката стъпчица, която се случва - с официалностите, интереса на чужденците, форумите, ще даде шанс на по-малките ни деца и младите им умове да се развиват и интересуват повече? Е, отново задачите, които се публикуват са само на английски език, но и английски трябва да се знае - това е безспорно. И да се чете внимателно трябва... И не е една върхова проява единственото средство за популяризация.

Защото и в купчина със слама може да се открие някое зърно. Ако има кой да се рови, разбира се.

Желая успехи на трите ни отбора, повече оптимизъм на ръководителите и учителите, занимаващи се със състезателно програмиране и много радост на всички съпричастни с тях!

Или Светата Троица в нов вид

Дори и визуален ефект да е - а на този сайт рядко си правят обработки, пак е радостно събитие!

Край на единобожието господство!

Каква тавтология и богохулство. Но е приятно да ти светят три слънца, истината да не е само една, а шефът да е по избор от няколко.

Преди малко съобщиха за земен трус, четвърта-пета степен по Рихтер.

Няма случайни неща.

Темата за общуването без насилие има пряка връзка точно с тази снимка.

И жегата намаля, ще има пощада в някой ден за грешните, да му мислят умните! Останалите - има кой да ни пази. :)

Уведомяваме Ви, че от 3.08.2009 г. до 10.08.2009 г. поради извършване на ремонтни дейности в офиса на АдминСофт, няма да можете да се свързвате с нас по телефон. На изпратените в този период писма по e-mail ще отговорим след 10.08.2009 г.

Изпратените по FTP на сървъра на МОН файлове за Регистъра на дипломите ще продължат да се обобщават от автоматичната програма.
Писма, свързани с несъответствия в Регистъра, ще се обработват след 10.08.2009 г.

С пожелания за приятна ваканция
Екипът на АдминСофт

Публикацията е в помощ на онези, които евентуално нямат такова съобщение в пощите си за връзка.

Пожелания да уважаваме тази кореспонденция, нищо че пощата вече е по-късното средство за комуникация.

Хубава седмица на всички!

Заглавието ще е по-дълго от публикацията, но - ето къде има повече по въпроса.

 Регистърът на Дипломи и свидетелства за завършено основно и средно образование и придобита степен на професионална квалификация се поддържа от Министерството на образованието и науката за документи, издадени след 1 януари 2007 година.

Този раздел на Регистъра дава възможност за справки за въведените документи за всяко училище.

Данните за изпратени документи се виждат в Регистъра, след като бъдат обобщени.
За файлове, изпратени по ftp, това обикновено е на следващия календарен ден.
За файлове, изпратени на CD - на следващия календарен ден, след като бъдат получени в МОН.
За учебната 2008/2009 - вече са налични в регистъра 81 документа от моето училище.

И не търсете в статията как ги преброих - за всяка учебна година в сайта на регистъра се изписва броят им. :)

А как може обикновен потребител да провери въведеното - достатъчно е да знае ЕГН/ЛНЧ и да се добере до този адрес:

http://www2.mon.bg/adminrd/mon/

За втора година почвам да търся точно регистъра за да се открият данните за издадени документи за завършено образование или придобита професионална квалификация.

И чичо Гугъл не отговаря на първа страница в списъка с резултатите.

Нищо, нека да ги крият, важни данни са това!!!

И още една забележчица, в случай, че и други сгрешат при въвеждането (както мене за експеримента) - никой не ви проверява дали въвеждате валидно ЕГН. - Резултатът е - данните не са открити, сигнализирайте МОН за констатираното (ако сте сигурни, че е станала грешка!) :)

Последно - снимката на сканирания документ, както и самата диплома в частта с оценките, дали се разпознава чия е? ;)

Понякога преподавам едни теоретични правила, за които и сама не знам струва ли си да се учат.

Една мила госпожичка, с която миналата година не се доразбрахме, даже се учуди на изказването ми: "Дали пък имам желание точно с ИТ да се занимавам, като ги преподавам?", след което отсече: "А-а, не може така, госпожо, ще Ви пишем черна точка!"

Нали си играхме на плашене и с черни и червени точки тази година...

Миналата седмица беше заключителнтото мероприятие по проекта "Зеленината около нас - училище в градина" между Полша, България и Турция, с проведените мобилности и създадените градинки в трите училища. За разлика от партньорите ни, нашата съвместна работа не се дофинансира от допълнителни спонсори. Координаторите по проекта за Славейковото училище са само преподаватели - нито са назначени да работят по проекти, оказа се, че една от полските учителки е на специална такава длъжност; нито са с директорски или зам. директорски постове, както се получи при ръководителите на групата от Турция. Някак не се доразбра, че паричните приходи по този проект не достигнаха съвсем, и оттук нататък се получи както историята с бай Ганьо - оказа се, че може да те направят на нищо не защото си бил нехаен, безотговорен или невнимателен, ами "Като си имал пари, платил си". За честта на онзи, който е платил, за себераздаването и безусловната жертва, която върши пред очите ми 11 години, а пред съгражданите си - много повече, не е сега темата. Мимоходом ще си напиша именно тук, че се чувствам безкрайно огорчена, неловко и с мъка си представям как времето изличава тази горчивина за неподходящия тон, с който се отнесоха с колежката ми. Иска ми се да имам сили и вяра да повдигна нейното самочувствие както заради безумието на обвиненията, които посреща, така и заради необозримия труд, който положи да се осъществи проектът в цялост. Искам да благодаря, че ми позволи да се присъединя към нейната дейност, колкото и малко да помогнах, ако изобщо беше помощ моето, получих обратно и благодарност, и признателност, и най-вече - убедихме много от учениците си, че смисълът на ученето чрез правене е да се доказваме и показваме пред себе си, пред околните (съученици, роднини, учители, познати), а в случая с работата по проектите (защото има още проекти, които продължават за следващата учебна година) - представянето е и пред света!

И тъй като преподавам като профилиращ предмет ИТ, в 11 клас разглеждаме и "Компютърна презентация в мрежова среда" по модул "Компютърни презентации".

Материалът не е труден, то вече всички се изучиха да правят презентации и без уроците в час, нали?

Е, точно по тази тема аз не намирам какво точно трябва да се преподава, но с годините си изработих едни "теории", и едни упражнения, които в крайна сметка завършваха при офф-лайн на публикациите, евентуално, при добра локална мрежа (не че я имахме втория срок на тази учебна година...) - разглеждане на презентации отдалечено.

И винаги наблягах на факта, че възможностите на офис-пакета го позволяват, но е трудоемка и безмислена работа да се "качва" презентация по такъв начин в Мрежата...

Да, ама не!

След безуспешна комуникация до завчера по скайп, моят ученик, с когото така и не коментирах опитите си да намеря хостинг, който да издържи качване на файл около 30 мегабайта (защото заключителната презентация, и с компресирани снимки, но с вградена мелодия, не се получава по-малка), след двуседмичното блъскане в стената, след поредното разочарование от безплатния хостинг във .freehostia.com, Любо е качил презентацията:

Може да се разгледа!!! Зарежда се бавно (но в Трявна по правило се зареждат всякакви сайтове невероятно бавно!), но има и режим слайд-шоу и всичко е работещо, както е по теоретичните ми приказки... Как да не се изживявам като грешница, когато най-добрият ми ученик се е мъчил повече от грешник да изпрати толкова файлове и файлчета за публикуване!!?? Само който не е ползвал .freehostia.com, който не е живял при условия на скорости под 10 Кbpc, може да си помисли, че си измислям.

Благодаря на всички, които ми вярват!

Оказвам се права, а не е приятно като факт. И заслужава ли си да ми се вярва, даже, когато не съм излъгала???

Такива ми ти работи, како Сийке, нали не съм от тях...

Не съм от тях, како Сийке!
Вярвам си аз, ама...
Как да вярвам, че порталът учители-новатори ми е полезен?
Не съм и мислила да използвам линковете за реклама. Обаче, една част от посещенията ми в този блог са резултат от препратките в новаторите.
Благодаря за което.

Благодарение на сайта учители-новатори се наложи изобщо да търся и друг вариант. Не че нямах и преди това опити. Обаче дразнителите бяха по-силни и невъзможността да се качва в портала на учителите ме прати нейде си...
Преди време ми изтриваха над 5 пъти един и същ пост, защото имало платена реклама по темата.
Ето ти сега проблем.
Но още не съм видяла ценоразпис за рекламите.
За сметка на това за пореден път послушно си въведох потребителското име и паролата в новоотвореното прозорче за регистрация, след като вече бях избрала да прегледам творбата, създадена с Visual Basic.
http://teacher.bg/cs/blogs/iv_2007/archive/2009/06/28/visual-basic-9.aspx
Това усилие съм го прилагала стотици пъти вкъщи, на повече от три машини, с които се е наложило да работя през повече от година време.
И не, и не!
Тази сутрин обаче, в 5 часа източноевропейско време, фокусът се получи. Не знам как и защо. Нямам толкова багаж в раницата. Но ще се радвам някой да ми отвори очите.
Свалих си директно архивния файл.
Ето това не е за вярване!!! Още се чудя как този път "стана кофичка от пясък"!!!
Мисля, че и предишните работи на учeниците на iv_2007 бяха качени по същия начин, но не стана. Свалих си ги в училище, а не вкъщи.
И дори демонстрирах идеите пред моите ученици.
Бъдещите ми дванадесетокласници се впечатлиха. Нищо, че са обикновени формулки с if, без никакви макроси. Да, през тази година, за трети път преподавах на поредните профилирани групи в 11 клас макродефиниции с Офис пакета, мазахме и се мъчихме, а такива живи и свежи произведения нямаме.
Визуалната игра-упражнение по немски език обаче, е друго. Дали за часове по ИТ или по информатика са направени по примера за използване на метода DragDrop?
И тъй като не се знае, как ще продължи последният ден на месеца, позволявам си да благодаря на колежката (ако е колега, пак благодаря!) за представената информация.
Нямах време и технически беше трудно да си пратя коментарите за портала когато имаше кампания с награди. Обаче една от неподходящите идеи си остава хранилището за качени от учителите помагала.
Да се ровиш в описания и да сваляш съмнителни файлове с безумни недогледици - правипосни и фактологически, не  е особено приятно. Още повече, при страхотната скорост, с която изобщо достъпвам който и да било сайт, не само на новаторите. Който си остава и тежичък, но това е друга тема.
Та, затова поздравявам всички, които в блоговете си поставят коментари и излъчват като новина каквото са качили.
Лично за мене, ползването на блог-файловете е по-бързо и удобно, затова почти не губя вече време за хранилището с електронни материали.
Пък и не е необходимо читателят да е логнат, за да си свали блог-файл от линк... (хмм, пак ще проверя дали  е точно така?!)Ако някой път ми остане възможност отново да пробвам качване и там, ще е добре да се е подобрила скоростта за тази дейност. Не съм убедена, че всичко е при организацията на сайта, не критикувам, извинявам се, ако някой отново ще се почувства засегнат, напомням, както и в началото - не съм от тях!
:)

Тази статия е публикувана първоначално в

http://zelenkroki.wordpress.com

Жалко е, че няма ред в тази държава.

Тъкмо се реших да използвам портала за публикация, с която приключвам изявите на моя група по ЗИП ИТ в 5 клас, но скоростта и достъпът се оказаха съкрушителни за пореден път.

В състезанието за удобство и време - изпревари другата възможност.

Ето:

http://zelenkroki.wordpress.com/2009/05/23/m%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5/

Четири малки презнатцийки и една недовършена - малко, но от сърце!

Хубав 24 май на всички българи!

Не е новина - дори децата ми, с които днес за последно ще се уговаряме за оценки, преди няколко години направиха едно изказване:

"Както на Вас не ви се занимава с нас, така и на нас не ни е до Вас, толкова ли е трудно да се разберем, за да заживеем щастливо?"

Отдавна чета нещо написано с отвратителна яснота. Авторът му го е обмислял и отхвърлял няколко пъти:

http://eolbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_26.html

" ...цялата идея е, че мрежата на училищата си остава по-виртуална и от IRC гаджето на пъпчасал тинейджър. Доставчиците ще предоставят единствено и само ИНТЕРНЕТ... нищо повече... и отива на майната си цялата идея за предоставяне на контролиран контент през единна и сигурна мрежа която обхваща цялата ни образователна мрежа. е-обучението (поне още известно време) ще бъде като извънземните - всички знаят за тях, но никой не ги е виждал... и те така.

...

...наличието на Интернет по училищата не решава никакви проблеми, а само създава перфектната среда за отглеждането и развитието на много по-сериозни такива. Въобще не става въпрос за част от моите пари с които толкова неадекватно се разпорежда държавата, а по-скоро за това, че дори и някой 3-то/4-то/5-то класник да не е знаел какво е Интернет, сега вече ще знае! Ще знае, че Интернет това VBOX7, това е kef4e.com, това е arenabg.com и (Боже опази!) gepime.com производно. Много бързо ще разбере, че безплатен софтуер и голи мацки в wikipedia.org не виреят, google.com служи да "държи" пощата в Gmail, a бивши съученици и приятели могат да се намерят във facebook.com ... още преди да започнат училище. Не че не трябва или няма да минат от там, но все пак да им покажем как да пикаят в басейна преди да са влезли в него, надали е най-добрата практика..."

Както винаги, някъде вече се отчете отлично проведена кампания за безопасен интернет, иновации и иновации...

С все по-голямо усилие и мъка потеглям сутрин за училище...

Пожелавам на всички, които са наясно какво се случва, повече розов пласт на очилата и повече прах в очите, да не сълзят от истините.

Реших, че повечето злободневни писаници в един дневник не са подходящи за сайта на учителите-новатори.

Причина: Разказ "Печена тиква" от Елин Пелин. Или - "Не съм от тях, како Сийке!".

Да се води добър и смислен дневник, не ми е по силите. Като стана по-организиран и перфектен учител, родител, отговорник за компютърната техника в училище, по-добър психолог, стратег, реформатор, администратор, политик и т.н. - като стана действащ ИНОВАТОР, тогава ще пиша само в блога на новаторите.

И тъй като няма да се изуча професионално да създавам собствен платен блог, ще довърша (поне тази) учебна година с отразяване на емоциите в друг блог - http://zelenkroki.wordpress.com/

Днес се провежда областният кръг на олимпиадата по математика.

Утре е вторият ден за учениците от гимназиална степен. Такива участници в нашето училище няма.

Моето биологично творение замина за областния град. Поредната олимпиада. Дали ще ни изненада? Успешно или не съвсем? За нашето училище, каквото и да направи, все ще е еднакво отношението. Като към изключение. Пък и, нали добрите математици не винаги са добри при пазаруването в магазина? Пък и то, вече касовите апарати смятат.

Имало математика в информатиката. Голяма работа. Нали има ИТ, там може и без математика. Всичко наготово. Имало математика при изучаване на физика, химия, биология, география. Затова се сърдят децата, когато решават задачи, а часът не е математика. Как така? Това на какво прилича?

Да си гледаме реалити-предаванията и да си живеем пред екрани с красиви мацета, невероятни прически, грим и всякакви сапунки.

За математиката - да мислят откачалките.

Иде ВЪНШНОТО ОЦЕНЯВАНЕ, идват МАТУРИТЕ...

При система 23 точки от 100 възможни - за тройка, няма страшно. Ще изкараме успешно всички изпити! Колеги учители, вярвайте! Деца, надявайте се да препишете! Камерите не са със 100% обсег!

Записите няма да ги разгледа никой! Вариантите се уцелват! Даже се подслушват... Една буквичка - кой ще я изтрие от пространството, ако се подшушне?

Всичко е под контрол!

Ето още едно доказателство:

http://zelenkroki.wordpress.com/2009/04/23/%d1%81%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b6%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82/

Приятни почивни дни!