Основен проблем в българското
училище е нарушаването на хармоничното и ефективно използване на времето от
учениците съобразно техните желания и интереси. Системата не поощрява
диференцираната работа в часовете, защото се гонят ДОИ от задължителното първо
равнище. Когато се сформират групите по ЗИП и СИП, водещ критерий не е изборът на
учениците с повече способности, а формално заложените минимум бройки за група и
годишният хорариум на учителите. Такива групи се овладяват трудно, учениците излишно
се травмират поради липсваща и подходяща среда за творческа работа. Няма подкрепа
от бавните или от по-малко дисциплинираните ученици, които традиционно не се
интересуват от второто равнище на знания, умения и навици по предмета, а
фигурират формално в часовете. Възлов момент в самоопределянето на личните
интереси и професионалното ориентиране е заниманието извън училище с компютъра,
но не само за развлечение, а за изпълнение на по-малки и по-големи проекти. В
малкия град болшинството ученици не се чувстват в подходящата паралелка, но
нямат избор. Затова подобряването на нагласата им за допълнителна извънкласна
работа е важно и за осмисляне на тяхното свободно време, и за постиженията им
на състезанията, и за атестацията на училището с изявите на неговите даровити
деца.
Училището е призвано да
развива способностите на всички деца. За
осъществяване на ефективен процес на обучение е необходимо да се вземат под
внимание особеностите на обучаемия. Според сега действащите правила в един
училищен клас са събрани деца от една и съща възраст, на които се предлага
учебен материал, съобразен със средното развитие на способностите им. Да се
съобразят изцяло особеностите на мисленето на всеки ученик, свойствата на
неговата памет, на отделните сетива (слух, зрение), а също характера и волята
му, не е възможно за учебния час. Даже у учениците от една и съща възраст
посочените особености са твърде различни. Затова един и същ учебен материал от
едни ученици се усвоява по-бързо, а от други по-бавно. Това обуславя
необходимостта от индивидуален подход в обучението.
Практическото осъществяване на
индивидуалния подход при традиционната организация на учебния процес е затруднено
сериозно. Работата по информационни технологии (ИТ) се организира сложно.
Затрудненията да се взема предвид индивидуалната скорост на усвояване на
учебния материал от всяко дете и по останалите предмети не са малко,. Неизбежна
е ориентировката по така наречения „среден” ученик. Учениците, които работят по-бавно,
които се намират под ситуационното средно равнище, стават не успяващи ученици. От друга страна децата, които са над нивото на „средния“ ученик,
започват да скучаят по време на часовете и загубват интерес към учебния предмет.[използван източник]
Основното противоречие е, че най-често полагаме грижи и внимание за
изоставащите деца, но онова, което правим за децата, които могат да усвоят
повече знания, е твърде малко. „Често те са пречка за учителя, тъй като бързо
усвояват преподавания материал и след това просто скучаят и смущават реда в
клас“ [цитатът е от същия използван източник]. Очевидната необходимост да отделяме нужното внимание и на
надарените деца, на децата с изявени интереси по съответните учебни дисциплини
все още не е задоволена от общоприета практика.
Часовете за свободно избираема
подготовка са силно редуцирани и възможностите на училищата, понякога в
координация с общинската управа и училищните настоятелства, продължават да са
малки.
Във време, когато все още няма
утвърдени традиции в областта на методиката на преподаване на информационните
технологии и как да се използват знанията на учениците в работата по другите учебни
предмети, ролята на учителя става все по-сложна, но едновременно с това още
по-важна и по-интересна. От учителя се очаква да бъде организатор, ръководител,
съветник и най-вече партньор на учениците при решаване на по-сложни проблеми. „С
други думи, добре ще е да съчетава откривателския дух на Колумб с
разностранността на Леонардо да Винчи и човеколюбието на Прометей. “ [Сендова,
Е. и колектив Напред в компютърния свят, С., 2002
- 175]
Добрият учител трябва да
работи в непосредствена близост с учениците си, да е техен съветник и да им
помага при разработването на интересни проекти.
Според съвременните
образователни тенденции учениците не само трябва да придобиват технически
умения, а и да изграждат култура на граждани на информационното общество. Този
тип култура е залог за успешно използване на информационните технологии като
средство за изразяване на идеи. Важно е учениците да се научат да създават, да
конструират различни неща, които да споделят със съучениците си и своите
приятели.
Учебният процес трябва да е
максимално приближен по своята форма до самата природа на творчеството, което
се явява и проява на обучението и възпитанието на деца с изявени интереси в
областта на информационните технологии и информатиката. В процеса на работата е
необходимо да се създават условия за реализация на творческия потенциал на
учениците. „Да се насърчават да експериментират, да формулират и проверяват
хипотези и да се учат от грешките си.“ [Сендова,
Е. и колектив Напред в компютърния свят, С., 2002]
Това изисква гъвкавост при
ръководството на дейността на учащите се. Указанията, които учителят дава,
трябва са точни, изчерпателни, но и да дават възможност за проява на
виждането на ученика по съответният проблем, задачата да бъде изпълнена според
емоционалната нагласа, знанията и интересите на учащия се. Учителят се среща с
любопитство, с готовност да се приеме интелектуалното предизвикателство, с
изследователски дух. Въпросите, които възникват, често изискват да се провери
непосредствено дадено действие. Учителят не само не е по-добър експериментатор
от ученика, понякога той не е и теоретически подготвен колкото учениците си в
дадена област. Когато пък е запознат с проблема, не бива да води своите
любознателни ученици към предварително избрано решение. Изкушението да покаже
знанията си не е най-добрият път за стимулиране на откривателски дух и критичност
на мисленето. Ако ученикът изпитва затруднения при работата върху конкретен
проблем от избран материал, помощта на преподавателя трябва да е съчетана и с
изчерпателно обяснение за характера на допуснатите грешки. Ако това обаче се
окаже недостатъчно, учащият прави отново планиране на дейността по
разрешаване на проблема. Когато премине този етап, много вероятно е той сам
да достигне до причините за първоначалния си неуспех.
Следващото „превключване“ от
планиране към разрешаване на проблема обикновено потвърждава това.
Активното участие на учениците
в процеса на изработването на личен проект, допринася за развиването на техните
творчески способности и уменията им самостоятелно да овладяват програмни
продукти съобразно целите, заложени в подготовката за дадено състезание.
Методът на проектите предполага използването на интегрирани знания и умения из
различни области на информационните технологии, на изучаваните учебни
предмети.
Ако подрастващите умеят
правилно, логически вярно да мислят, то те ще са способни да се развиват и
усъвършенстват непрекъснато в реалния живот. Индивидуалните и групови проекти
могат да включват най-различни умения – технически, социални, изследователски,
писателски, художествени, естетически, музикални, програмистки, дизайнерски,
комуникативни. Планирането на дейностите по изпълнението на поставените
задачи и работата в екип е предпоставка за постигане на добри резултати.
Работещите в един екип се допълват, разбират силните и слабите си страни и
умело ги използват в работата си. Всеки нов проблем се приема като
предизвикателство към тях.
Учениците работят добре, ако
над тях не тегне заплахата да бъдат критикувани за грешки. Понякога грешките се
оказват по-ценни от едно единствено вярно решение, защото дават храна за
размисъл и идеи за още по-интересни задачи. Важно е учениците да разберат, че
няма просто верни и грешни подходи. Един софтуерен продукт винаги може да се
развива и усъвършенства. Това, което е постигнато с даден проект никога не е
окончателно. Особена сила има този извод, когато се коментират вече защитени
проекти на състезания.
В [Манев,
К. и колектив Информационни технологии задължителна подготовка 6 клас
Книга за учителя, С., 2007] като препоръка и за
редовните часове по ИТ e подчертано: „... не трябва да се разучава една или друга версия на определен програмен
продукт, нито да се абсолютизира познаването на една версия, защото всяка
версия е ВРЕМЕННА. Учениците трябва да се обучават да разпознавата типа на
задачите, с които се срещат, да знаят възможностите на компютърните програми да
им помагат за решаване на задача от определен вид и да могат да се ориентират
във всеки, дори и непознат за тях, програмен продукт, като открият как са
реализирани основните функции, които той притежава“.
Учителят също не трябва да се
страхува от грешки. Понякога дори е препоръчително умишлено да се правят грешки
в даден модул или част от програма, за да видят учениците как може да се излезе
от подобна ситуация. Много по-важно от количеството решени задачи е да се коментират
различни пътища за решаване на дадена задача.
Умелото ръководство на учителя
помага на учениците да развият уменията си да сравняват, анализират, обобщават
и да търсят най-добрата стратегия. Творческият подход на учителя е решаващ в
тези случаи. Най-трудно еда прецени кога да протегне ръка – от една страна, не
бива да се лишават учениците от удоволствието да се справят сами, от друга – не
бива да се позволява да загубят вяра в себе си. Този проблем не стои само пред
учителите по информатика и информационни технологии. Именно затова се очаква
всеки педагог да притежава перфектно чувство за мярка спрямо изискванията към
учениците си.
Когато подготовката се води в извънкласните форми, за
изява на национално ниво, спирачките не са желателни. Къде би се класирал
даден участник, не е маловажно за по-нататъшното развитие на мотивите за
извънкласните му занимания, финансирането на дейността му и общото реноме на
училището?
Новият тип взаимоотношения
между ученици от различни възрасти извън часовете, от една страна, и между учители и ученици,
от друга, стимулира създаването на истинска творческа атмосфера за работа.
Смущенията на учителя, че знае
по-малко от учениците си, се преодоляват с непрекъснато самоусъвършенстване,
безсънни нощи и постоянни усилия да е съпричастен с развитието на даден
проект на свой възпитаник.
Комерсиализацията на много от
проектите, които се разработват по аналогични теми и насоки в бизнес-средите,
съвпаденията на идеите и решенията, общоизвестните факти, че в интернет се
намира всичко, че понякога техниката „копиране и вмъкване“ е
най-бързият начин да се напише програмен код, правят нагласата за труд и учене
доста специфична. Подготовката на ученици с изявен интерес по ИТ не е само
учебен процес. Тя се превръща в морално-етичен въпрос, когато се целят високите
постижения и добрите резултати на състезанията.